EС ще трябва да установи свои собствени правила и да

  EС ще би трябвало да откри свои лични правила и да изисква от всички корпорации, които търгуват на нейна територия, да се придържат само и единствено към нейните правни норми
 

 

Днес Европа е изп­равена пред значим идеологически кръс­топът, който дълго бе пренебрегнат, само че изборът не търпи повече отсрочване. Европейс­ките дър­жави би трябвало да решат, дали да живеят в свят на дър­жави, всяка от които е суверенна в рам­ките на соб­с­т­вените си граници, не и отвън тях. Или желаят да живеят в свят, в който Европа е част от Американ­с­ката империя, където НАТО, МВФ, Светов­ната банка и други меж­дународни инс­титуции са кон­т­ролирани от САЩ. В този свят граж­даните на тех­ните дър­жави ще бъдат обект на дик­татура на американ­с­кия истаб­лиш­мънт – същите тези супер богати хора, които управ­ляват и американ­с­кото правител­с­тво.

Иран се трансформира в съд­бовен кръс­топът, а кон­к­рет­ният въп­рос е за оттег­лянето на САЩ от сдел­ката, която дружно с други 6 дър­жави те под­писаха с Иран. Както и пос­лед­валото връщане на сан­к­циите против Иран – сан­к­ции против ком­пании, които продъл­жават да тър­гуват с Иран. Нека обаче първо да изложим някои същес­т­вени исторически обстоятелства по тематиката.

През 1953 г. американ­с­кият истаб­лиш­мънт смъкна демок­ратично изб­раното правител­с­тво на Иран и наложи вар­вар­ска дик­татура, която изпъл­няваше волята на САЩ и тех­ните съюз­ници. По същия метод, по който през 1932 г. инс­талираха крал Сауд в Саудит­ска Арабия (където в никакъв случай не е имало демок­рация), в Иран дадоха властта в ръцете на Мохамед Пах­лави. Ето какво написа в Уикипедия за Ибн Сауд: „ След Пър­вата международна война той получава под­к­репата на анг­личаните, както и съществено количес­тво боеп­рипаси. През 1920 г. той стартира битка с семейството Ал Рашид и през 1922 г. благодарение на британ­ците тя към този момент е изцяло раз­г­ромена ”. По сходен начин САЩ и Великоб­ритания овлас­тяват Мохамед Пах­лави и го прев­ръщат в иран­ски шах. Това бе работа на президента Дуайт Айзен­хауер. След гибелта през 1945 г. на Фран­к­лин Делано Руз­велт, който бе против­ник на империализма, американ­с­кото правител­с­тво отпред с президента Хари Труман (когото Уин­с­тън Чър­чил вър­теше на мал­кия си пръст) бързо мина на империалис­тическа вълна. По времето на Айзен­хауер това стана още по-осезаемо. Така, през крат­кото управ­ление на неговия нас­лед­ник Джон Кенеди, приз­ракът на анти-империализма навес­тяваше Белия дом и зап­лаш­ваше неп­рекъс­натия световен кон­т­рол на американско-британските управ­ляващи елити. Кенеди побърза да се противопос­тави на империализма (също както в миналото правеше Фран­к­лин Руз­велт) – той идеалис­тично зас­тана на пътя на стремежите към гос­под­с­тво и подчинение. И по този начин той бе погубен, а доказател­с­т­вата бяха потулени. 

Труман съз­даде ЦРУ, Айзен­хауер го под­чини на воен­ноп­ромиш­ления ком­п­лекс

, управ­ляван от американ­с­ката арис­ток­рация. ЦРУ се трансформира в „ дъл­боката дър­жава ” на САЩ, кон­с­т­руирана да съз­дава световно гос­под­с­тво. Тя изпол­зва „ антикомунизма ”, с цел да оправ­дае и прик­рие истин­с­ките си цели за налагане на световно гос­под­с­тво и под­чинение.

През 1979 г. автен­тич­ната гражданска война в Иран смъкна от власт наложения от САЩ Мохамед Пах­лави. Но съюз­ничес­т­вото между САЩ и Великоб­ритания, от една страна, и динас­тията Сауд, от друга, се трансформира в съюз против Иран. Оттогава насам американ­с­ките и анг­лийс­ките елити демонизират страната и я дефинират като „ терорис­тичен режим ”. И то без значение, че на прак­тика Саудит­ска Арабия е отпред на глобал­ния ислям­ски тероризъм, на който Иран се противопос­тавя (с изк­лючение на тогава, когато става дума за Израел). И всеки, който е наясно с нещата, знае тези исторически обус­ловени обстоятелства. Всъщ­ност съюз­ничес­т­вото между САЩ и Саудит­ска Арабия пред­с­тав­лява нещо доста по-лошо. Глобал­ният ислям­ски тероризъм е изоб­ретен и проведен от съд­ружието сред американ­с­кия истаб­лиш­мънт и динас­тията Сауд. Той води началото си от 1979 г., когато Иран съумява да се освободи от американско-британската дик­татура и въз­в­ръща своя суверенитет, въпреки и прев­ръщайки се в шиит­ска теок­ратична дър­жава, която не може да се срав­нява с иран­с­ката свет­ска демок­рация преди 1953 г. През 1979 г. САЩ и динас­тията Сауд съз­дадоха ислям­с­кия тероризъм, с цел да насочат вниманието на Съвет­с­кия съюз към Афганис­тан, а впос­лед­с­т­вие изпол­з­ваха терорис­тите, с цел да принудят рус­наците да излязат от там. По този метод те се надяваха да изтощят съвет­с­ката стопанска система и по-късно да покорят СССР, а в последна сметка и самата Русия. Всичко това излезе нескрито на 24 фев­руари 1990 г., когато американ­с­кият президент Джордж Хър­бърт Уокър Буш изясни на американ­с­ките пар­т­ньори какво би трябвало да вършат – на тази дата той издаде заповед на васал­ните европейски дър­жави, която те изпъл­няват и до ден сегашен. От своя страна Русия е съюз­ник на Иран (за който рус­наците таят очаквания, че ще под­чинят).

Основ­ният прин­цип на американ­с­ките елити, отс­тояван и до през днешния ден от американ­с­кото правител­с­тво, е отх­вър­ляне на национал­ния суверенитет. 

На 11 май т.г. телевизион­ният канал RT излезе с въп­роса: „ Васали на Америка ли сме ние? ”

Фран­ция се зарече да продължи тър­гов­с­ките си връзки с Иран и да не се под­чини на „ светов­ния служител на реда ” в лицето на САЩ. Тя съобщи, че всички останали страни, под­писали нуклеарното съглашение, се противопос­тавят на връщането на американ­с­ките сан­к­ции против ком­паниите, които тър­гуват с Иран. В САЩ знаят, че в случай че Великоб­ритания, Фран­ция и Гер­мания откажат да се под­чинят на импер­с­ките дейс­т­вия, това може да изложи на риск запад­ното пар­т­ньор­с­тво и даже изцяло да го раз­руши. И по този начин Студената война, за която Джордж Буш-старши подреди на съюз­ниците си да бъде продъл­жена, въп­реки раз­падането на СССР, на комунис­тичес­кия режим и Вар­шав­с­кия контракт, ще прик­лючи и за САЩ, също както тя прик­лючи за Съвет­с­кия съюз през 1991 г. Такъв раз­вой евентуално би сринал американ­с­кия воен­ноп­ромиш­лен ком­п­лекс, както и акциите на мегакор­порации като Lockheed Martin. Американ­с­кият истаб­лиш­мънт се опасява, че мирът би замес­тил стопанската система, учредена на неп­рекъс­нато водене на войни. Всички тези милиарди долари, които се инвес­тират в оръжия за всеобщи убийс­тва отвън границите на Америка, ще потънат, в случай че Великоб­ритания, Фран­ция и Гер­мания сложат завършек на запад­ното пар­т­ньор­с­тво и още веднъж станат суверенни дър­жави. Заедно с друга суверенна дър­жава в лицето на Иран, те могат да кажат „ не ” на импер­с­ката мощност и „ да ” на национал­ния суверенитет, който е основата на всяка демок­рация. Никоя демок­рация не може да същес­т­вува в дър­жава, която е васална на друга. В свят, в който суверенитетът се зачита, може и да няма демок­рация нав­сякъде. Но тя към този момент няма да бъде погаз­вана от импер­с­ката мощ, което сама по себе си не е никаква демок­рация, а същин­ска дик­татура.

На 3 март т.г. списание The Economist излезе със заг­лавие, определящо Китай като зложелател в продъл­жаващата Студена война, което гласи: „ Как Западът сбърка с Китай? ”. Статията раз­к­рива какво пред­с­тав­лява „ китайс­ката зап­лаха ”: „ Китай не е дър­жава с пазарна стопанска система и при сегаш­ния си курс в никакъв случай няма да бъде. Нап­ротив, тя от ден на ден кон­т­ролира биз­неса като инс­т­румент на дър­жав­ното управ­ление… Чуж­дес­т­ран­ните компании имат облаги, само че не са удов­лет­ворени, тъй като тър­говията постоянно се прави по китайс­ките правила ”.

Империалис­тичес­ката позиция е, че

глобал­ният дик­татор и неговите кор­порации би трябвало да постановат своя ред

– да няма различен суверен, с изключение на дик­тата на САЩ, които през днешния ден са империалис­тическа дър­жава.

Днес Европа може би ще нап­рави съд­боносен избор сред меж­дународ­ния дик­тат, от една страна, и вър­ховен­с­т­вото на суверенитета на всяка дър­жава, от друга. EС ще би трябвало да откри свои соб­с­т­вени правила и да изис­ква от всички кор­порации, които тър­гуват на нейна територия, да се придър­жат един­с­т­вено и единствено към ней­ните правни правила. Което би означавало, че дър­жавата, а не кор­порациите, има вър­ховен­с­тво в рам­ките на своята територия. И това важи даже за меж­дународ­ните кор­порации, основани в някоя дър­жава, която зап­лашва останалите и която твърди, че е „ незаменима ” нация. Особено, имайки пред­вид, че всяка нация е „ заменима ”. Русия не е приела това. Нито Иран. Нито Китай. Ще го нап­рави ли обаче Гер­мания – родината на „ Гер­мания над всичко ” (Deutschland über alles)? Ами Фран­ция и Великоб­ритания?

Американ­ците го одобряват. Истаб­лиш­мън­тът в САЩ много сполучливо кон­т­ролира американ­с­кото общес­тво. В началото на 2017 г. (началото на ман­дата на президента Тръмп) социологичес­ката аген­ция YouGov организира проуч­ване сред 7000 американци. Те са помолени да под­редят 144 дър­жави по категории, както следва: „ врагове ”, „ неп­риятел­ски ”, „ приятел­ски ”, „ съюз­нически ” или „ не съм сигурен ”. Пър­вите 13 дър­жави, които американ­ците дефинират като най-големи врагове са Северна Корея, Иран, Сирия, Ирак, Афганис­тан, Русия, Либия, Сомалия, Пакис­тан, Палес­тина, Саудит­ска Арабия, Йемен и Судан. Резул­татите от изс­лед­ването на YouGov са доста близки до това, което американ­с­ките елити биха желали да видят в листата с враговете на Америка. С изк­лючение на Саудит­ска Арабия, която американ­с­кото правител­с­тво приема като собствен основен, а за какво не и топ съюз­ник, тъй като до момента тя е най-големият клиент на американ­с­кия воен­ноп­ромиш­лен ком­п­лекс. И по този начин, описът с враговете на американ­ците значително е това, което разпространяват медиите, под­чинени на американ­с­кия истаб­лиш­мънт. Всъщ­ност въпреки същите тези медии да не приказват нищо по въп­роса, че 92% от саудит­ците одоб­ряват ИДИЛ, и че саудит­с­кото крал­ско семейс­тво провежда атен­татите от 11 сеп­тем­ври, американ­ците одобряват враж­дебно Саудит­ска Арабия. Това е изцяло прием­ливо за американ­с­кия истаб­лиш­мънт, тъй като омразата към саудит­с­ката крал­ска фамилия е пренасочена към Иран – най-голямата шиит­ска дър­жава, а американ­с­кото общес­тво пред­почита Саудит­ска Арабия пред Иран. Изс­лед­ване на Gallup от 17 фев­руари 2016 г. сочи, че американ­ците считат Иран за по-голям зложелател от Саудит­ска Арабия. Така че американ­с­кият истаб­лиш­мънт няма аргументи за без­покойс­тво във връзка с своя основен съюз­ник и клиент.

Както в САЩ, по този начин и в Саудит­ска Арабия елитите сполучливо упраж­няват кон­т­рол върху общес­т­вото.

Американ­ците мис­лят по стремежи от истаб­лиш­мънта метод – те под­к­репят всяко военно начинание, което той желае да извърши (нап­ример Ирак през 2003 г., Либия през 2011 г., Сирия през 2012 г.). Раз­бира се, методът да се откри подобен кон­т­рол върху общес­т­вото е през прозореца, през който то вижда света, а точно през национал­ните медии. На 12 май 2018 г. организацията Fairness and Accuracy in Reporting разгласи, че американ­с­кият народ е доста ефек­тивно манипулиран да има вяра, че Иран е зложелател и зап­лаха за САЩ. Заг­лавието гласи: „ Медиите обсъж­дат най-хубавия метод да упраж­няват кон­т­рол върху Иран ”, а публикацията под­к­репя с обстоятелства твър­дението, че американ­ците са жер­тва на ожес­точена агитация от страна на медиите, която насър­чава експанзия против Иран. Независимо че американ­с­кият народ ще продължи да под­к­репя правител­с­т­вото (въп­реки недоверието към него и към медиите), другите нации не са тол­кова строго кон­т­ролирани от американ­с­ките управ­ляващи елити. Съот­ветно, в случай че дос­татъчно мощно го желаят, европейс­ките елити биха могли да се откажат от съюз­ничес­т­вото със САЩ.Европейските медии безропотно биха изпъл­нили как­вото им се каже. Така че биха могли вед­нага да започ­нат да опис­ват на европей­ците каква е реал­ността във връзка с американ­с­кото правител­с­тво. В този смисъл може да се дадат образци, в това число и за това как САЩ отк­рад­наха Украйна и че някои от учас­т­ниците в събитията там към този момент раз­к­риха функциите си. Или, че Русия не е отк­рад­нала Крим, а това всъщ­ност беше иск­рата, която тряб­ваше още веднъж да въз­п­ламени студена война.

Краят на запад­ното съюз­ничес­тво (и на американ­с­кия империализъм) е въз­можен.

Но за задачата на водачите на ЕС и на Ердоган ще са им необ­ходими кураж, увереност и предпочитание за въз­в­ръщане на национал­ния суверенитет като главен конструктивен детайл на демок­рацията нав­сякъде по света. Такава смяна на политичес­ката доктрина би била качес­т­вена смяна за Европа (и/или за Тур­ция), която исторически пог­лед­нато постоянно твърдо е под­к­репяла империите, а рес­пек­тивно и дик­татурите. А това би означавало промяна на парадиг­мата.

От Strategic Culture

Превод: Антоанета Киселин­чева, a-specto